Сравнителен тест на два спиращи дъха роудстъра
Двигателният алианс между Mercedes-AMG и Aston Martin извади на бял свят два много различни роудстъра с почти идентични осемцилиндрови битурбо мотори. Основната цел на това сравнение е да покаже при кой от двата пулсът и напорът на насрещния въздушен поток са по-силни. Разбира се, има точки и победител, но това далеч не е главното.
Според записаната в германския индустриален стандарт DIN дефиниция, „роудстър” e пътническо моторно превозно средство с две или повече места, с открита каросерия и сгъваем покрив с мека или твърда конструкция, който може да се фиксира в поне две позиции – отворена и затворена. Между другото, под същия класификационен номер в DIN са описани и още няколко неща, сред които и допустимите размери на заменяемите платформи за товарни превози. Това е важно да се отбележи, за да добиете представа за сериозността на нещата и да разберете, че с индустриалните стандарти и техните дефиниции шега не бива...
За щастие живият живот рядко се подчинява на индустриални норми и в случая изглежда доста по-прост от дефинициите в дебелите книги – както имената, така и външният вид на Aston Martin Vantage Roadster и Mercedes-AMG GT Roadster говорят достатъчно ясно за какво всъщност става дума. От друга страна, мощните двигатели под дългите торпеда и ниското, близко до задния задвижващ мост разположение на двуместния пътнически отсек са две ключово важни и на практика видими с просто око особености на тази автомобилна категория, които поради някаква причина липсват в пунктуалните описания на DIN 70 010.
Може би тук е добре да споменем набързо и цените, за да приключим с този въпрос. На пръв поглед моделът на Mercedes изглежда малко по-изгоден, но ако разгледате по-внимателно ценовата листа и списъка с допълнителното оборудване, ще разберете, че смислената инвестиция ще надхвърля чувствително 150 000 евро, а при Aston Martin – малко повечко като цяло. Разбира се, количеството на парите не би трябвало да играе възпираща роля при целевата клиентела на двата модела.
Най-бързият покрив на света
Чакате да свършим с приказките и да потеглим най-накрая, нали? OК, да се качим първо в британския модел – по-новият от двата роудстъра, който е на пазара от миналото лято. Конкретният екземпляр блести с допълнително предлаганото искрящо бяло лаково покритие Platinum White, добавящо 6920 евро към цената от 210 300 евро на тестовия автомобил. Тапицериите и облицовките в интериора са от естествена кожа в два цвята, която също добавя четирицифрана сума към базовата цена.
Всичко това безспорно изглежда прекрасно, но определено не е задължително или крайно необходимо. Двигателят се стартира с леко натискане на съответния бутон, друг бутон задейства трансмисията и откритият Aston Martin потегля напред. Ако през следващите седем секунди роудстърът не бъде ускорен отвъд границата от 50 км/ч, сгъваемият текстилен покрив с електрохидравличен механизъм ще има време да се прибере зад седалките. Според производителя това е най-бързодействащият автоматичен сгъваем покрив на света. Напълно възможно, макар че покривът на Mercedes-AMG се прибира също толкова бързо – нарочно измерихме времето и два пъти хронометърът спря точно на седем секунди.
Правим бърз оглед на интериора, докато сгънатият покрив се намества в отделението отзад. Картината се доминира от доста скосеният както отгоре, така и отдолу волан с масивна централна част, в която е поместена въздушната възглавница. Основните показания на приборите са поднесени на малки екрани централно пред водача с обединен в един блок скоростомер и оборотомер, а навигацията и мултимедийната система се следят и управляват от отделен монитор. Всичко това прилича много на схемата в спортния Mercedes, сходства се забелязват и при някои от централните прибори за управление. Но какво пък – не е лошо човек да има подобен доставчик на компоненти...
По-неприятното е, че споменатите прилики започват да изтриват чаровните детайли и несъвършенства, типични за произведените в малки серии автомобили на елитни марки като Aston Martin – става дума за неща като регулирането на седалките откъм централната конзола и отварящите се нагоре врати, които говорят за индивидуални технически решения и голям дял на ръчния труд. От друга страна ергономията и ориентацията в управлението на функциите тук са на съвременно ниво – стига да не ви се наложи да се заровите някъде из дълбините на менютата и инструкциите.
Запознатите с електронната архитектура на Mercedes от друга страна ще се справят с лекота с контрола на функциите в AMG-Roadster, където се използва ново поколение на системата Comand, съчетаващо големия централен сензорен панел с малки сензорни повърхности и бутони върху спиците на волана. Останалото в интериора на германския модел е на очакваното високо ниво, в което си личи рутината на големия сериен производител.
Е, има и някои малки пропуски – лостът на трансмисията е поставен с няколко милиметра по-назад от оптималното, а масивните външни огледала затрудняват видимостта от мястото на водача при маневри. Последното между другото важи и за Vantage, но тъй като позицията на седалките при него е малко по-висока, обзорът е малко по-добър.
Но човек бързо забравя тези дреболии – най-късно при гледката на отминаващата табела за изход от населеното място и свързаната с нея възможност за по-силно натискане на педала на газта.
В AMG е по-шумно и по-твърдо
От тази гледна точка няма значение зад волана на кой от двата открити автомобила седи човек – мощността така или иначе надхвърля 500 конски сили, като всяка от тях е натоварена със значително по-малко от четири килограма живо тегло. Въпреки това, ускорението при малко по-мощния M 178 в по-лекия модел на AMG е с една идея по-брутално. Разбира се, няколкото десети от секундата на циферблата на хронометъра са нещо напълно незначително в реалния живот – важно тук е именно как се усещат нещата,
При Aston Martin внезапният прилив на въртящ момент изглежда се стоварва малко по-нежно и милостиво върху колелата на задния мост, а автоматичната трансмисия ZF с хидравличен преобразувател на въртящия момент сменя предавките по-меко от Speedshift трансмисията с два съединителя на Mercedes-AMG.
Превключването от волана също е по-меко и плавно при Vantage, а големите, неподвижно монтирани на кормилната колона планки са по-удобни от бутоните зад волана на открития AMG. Ако трябва да сме честни, нуждата от подобна лична намеса е по-скоро рядка. Веднъж включен, ръчният режим при Aston Martin остава активен, което е добро решение – също както и невъзмутимото му отношение към рязко натискане на педала на газта и други подобни провокации.
Междувременно хладното утро отстъпва място на топъл слънчев ден. Смяна на местата, отваряме покривите и скачам зад волана на AMG. Тялото ми буквално потъва в обятията на анатомичната спортна седалка, а пространството в интериора е осезаемо (и обективно с няколко милиметра) по-обширно от това при британеца. Комфортният режим на включената в серийното оборудване ходова част Ride Control е активиран, но това е все едно да кажете, че нашествието на Чингис хан е проведено лежерно и в дух на добронамереност.
AMG GT следва много по-стриктно и стегнато настилката на пътя, при него контактът с нея е по-шумен, а сътресенията – по-осезаеми. Всичко това бързо се забравя при появата на първите завои пред дългата муцуна отпред. Точността и чевръстите реакции на внушителния с размерите си роудстър са направо изумителни, командите на волана се следват безпрекословно, а атаката на връхната точка на кривата сякаш започва още преди водачът да я види и оцени. Предните колела се впиват в идеалната линия и се насочват жадно към устрема на следващата права. Пилотът зад волана на открития Aston Martin трябва да полага значителни усилия, за да следва това темпо. Британецът стъпва на пътя по-меко и свободно и макар че най-непринудената степен на неговото (също адаптивно и също серийно) окачване се нарича Sport, отклоненията на каросероята са доста по-чувствителни, а при рязко влизане в някои завои се усеща и лек нюанс на недозавиване.
На пистата тези фини детайли в поведението на ходовата част изпъкват още по-добре – да не говорим, че експериментите в тази насока със спортни модели с по над 500 к.с. по цивилната пътна мрежа са нещо крайко рисковано и неуместно. Впечатленията от междуградските отсечки всъщност се потвърждават и засилват по тесните завои на затвореното трасе за оценка на динамиката на пътя. Грубичките прояви на открития Mercedes тук не са толкова смущаващи, но пък става ясно, че малко повече хармония в работата на управлението не би навредила.
Реакциите на командите от волана при Aston Martin са малко нервни, а обратната информация не е толкова фина и изчерпателна, колкото при тази в открития Mercedes. Спирачната система на AMG също радва с по-стегнато чувство в педала, но измерванията на тестовата отсечка показаха, че обективно по-добре спира Vantage – макар и само с една идея. Но както вече казах, тук говорим за нюанси, за които човек може само да подозира при шофиране по нормален път и които нямат особено значение при открити спортни автомобили от този тип. Много по-важно при тях е как ще се чувствате под слънчевите лъчи и под напора на насрещния въздушен поток.
Без урагани в купето
След изпълнението на задължителната програма на тестовото трасе идва ред и на последния етап в сравнението – волната заключителна разходка по междуградските пътища с напълно спуснати покриви и странични прозорци. Така достъпът за слънцето и вятъра е напълно открит, а пред нас са 100 километра, в които да разберем дали слънчевите очила са достатъчна защита от природните стихии зад волана на двата роудстъра. Това, което веднага прави впечатление, е че вихрите са доста умерени дори в напълно откритите автомобили. И при двата модела позицията на спортните седалки е достатъчно дълбоко скрита зад достигащите далеч назад челни стъкла и при движение с разрешената по междуградските пътища скорост човек усеща досега с вятъра само с върха на темето си.
Всъщност ураганни вихри не се усещат дори при повишаване на скоростта на магистралата – можете спокойно да се движите с 200 км/ч без да се притеснявате от фатални поражения по фризурата си. Може би част от тези наблюдения трябва да бъдат отразени в текста на DIN 70 010, мисля си наум, докато се отправям към Vantage за смяната преди последния километър.
ОЦЕНКА
1. MERCEDES
По-ниска цена, по-прецизно пътно поведение и по-пълно оборудване за безопасност – като цяло AMG GT Roadster е по-завършеният и хармоничен участник в това сравнение.
2. ASTON MARTIN
По-комфортна ходова част и по-приветливи маниери – предимствата на Vantage Roadster личат най-добре на междуградските отсечки. Може да се поработи още по мултимедията и управлението на функциите.
Teкст: Хайнрих Лингнер
Снимки: Aхим Хартман