Сравнение между две спортни машини с коренно различни концепции
Смятате, че по принцип не е необходимо всяко нещо да се превръща в религиозен въпрос? Хм, а защо не? Нима срещата на Toyota GR Supra и Hyundai i30 Fastback N на пистата Хокенхайм не е чудесен повод да поспорим коя е по-добрата спортна концепция – тази на класическото спортно купе или тази на модерния „хот хеч”?
Няма никакъв смисъл да търсите героите – бъдете сигурни, че те сами ще ви намерят. Тази мъдра мисъл на английския писател и заклет фен на Арсенал Ник Хорнби е доста подходяща в конкретния случай. Най-малкото защото обяснява нашето въодушевление в сумрака на ранното утро, в което се изправяме пред автомобилите на Toyota и Hyundai. До момента двете марки определено не са сред тези, успели да се прочуят с твърде много и твърде страстни произведения в сферата на спортното автомобилостроене, но нещата изглежда се променят – пред нас са i30 Fastback N Performance и GR Supra 2.0.
Много добре си спомням онзи четвъртък през юли 2017 година (беше 13), в който Hyundai представиха официално своя i30 N. Въпреки досадата от цялата маркетингова алабалистика и дитирамбите за резултатите на изпитанията на Северната отсечка на Нюрбургринг, моделът всъщност се оказа точно толкова грандиозен и впечатляващ, колкото се очакваше. В лицето на i30 N инженерите на Hyundai наистина бяха успели да съдадат най-дивия и най-горещ „горещ хечбек”. Ни повече, ни по-малко.
От месец октомври 2018 година моделът се предлага във версия Fastback, а от началото на 2019 година на пазара е единствено версията Performance с мощност 275 к.с. Самият факт, че човек може да си поръча допълнителна усилваща греда в багажното пространство, която свързва точките на закрепване на задните амортисьори и така увеличава значително устойчивостта на задния мост, говори за страст и чисто удоволствие, които не могат да се вменят в никакво техническо задание към развойните инженери – подобни дреболии се създават само с вдъхновение. Освен този симпатичен детайл, собственикът на i30 N тазполага с четири фиксирани режима и един допълнителен пети, за да си осигури достъп до собственоръчна промяна и индивидуална конфигурация на общо седемте параметъра, контролиращи работните характеристики на амортисьорите, кормилната уредба, ESP, реакциите на педала на газта, електронната блокировка на диференциала, адаптацията на оборотите и контрола на клапите в изпускателната система. Ако трябва да бъдем честни, бърникането из всичко това рядко води до по-добър краен резултат от този при настроения за екстремна динамика N-режим, но пък дава на пилота илюзията, че е настроил съвсем сам автомобила си в съответствие с всички свои персонални изисквания, нужди, способности и дефицити.
Хулиган от старата школа
Освен това е налице и функция Launch Control за другарски закачки по светофарите и други подобни калпазанлъци и страхотни илюминации в стил Формула 1 за момента на смяна на предавките със светлинна LED индикация на оборотомера, която постепенно се променя с достигане на оптимална работна температура на двигателя – полезен, но преди всичко забавен детайл с дългогодишни традиции при М-моделите на BMW. Накратко казано, i30 N веднага успя да се превърне в нещо по-особено – в автомобилен герой, но без да се възвеличава до недостъпен автомобил-мечта. Дори във вариант Fastback моделът демонстрира не само ежедневна практичност, но и порядъчна достъпност – ако не сте си го купили още, значи най-вероятно ви липсва решителна смелост, а не финансово изобилие.
Дали наистина е така? Да видим какво е положението при GR Supra 2.0. Преди известно време лично шефът на Toyota Акио Тойода обяви, че на пазара повече няма да излизат скучни автомобили с тази емблема. Смело, много смело, имайки предвид работата, която предстои да се свърши при… една Corolla да речем. Но не и при Supra. Японският модел споделя с BMW Z4 целия задвижващ тракт заедно с шасито и използва подобаващо тази превъзходна технологична основа, доказвайки таланта на инженерите на Toyota да добавят към нея стойност и качество в процеса на настройките.
Вариантът с четирицилиндровия двигател с 258 к.с./400 Нм използва различни настройки от версията на Supra с трилитров агрегат. Това се дължи преди всичко на различното разположение на дългия шестцилиндров мотор и свръхтегло то от 100 килограма (по официални данни) в сравнение с четирицилиндровата машина. Нашите измервания обаче показват, че тази стойност е само 42 килограма в полза на по-малката модификация, но както и да е – по-важно от теглото всъщност е разпределението му между двата моста, а в този случай имаме практически перфектен баланс от 49,9 : 50,1.
При i30 N това съотношение е 62 : 38 и при него впечатляват преди всичко хармонията и баланса, по който спортистът на Hyundai успява да съчетае цялата тази динамика с практичността на четирите врати, големия заден капак и просторния, гъвкав багажник. Моделът не е лишен и от всичи останали „цивилни” удобства – от система за монтаж на детски столчета Isofix отзад до индуктивен панел за зареждане на смартфони отпред. Всичко това компенсира до голяма степен липсите в гамата на асистиращи системи и малко семплия, но много солидно изпълнен интериор.
При Supra не се налага дълго търсене и изброяване на практичните детайли – японският спортист предлага двуместен интериор, който предполага наличието на известна близост между водача и неговия спътник, ограничен брой места за съхранение на вещи и багажно пространство, скромността на чийто обем от 290 литра съперничи единствено на тази на товароносимостта от едва 241 килограма. Supra печели няколко точки със своята чудесна мултимедийна система, зад която се крие BMW iDrive. Но победителят в това сравнение ще се реши не от оборудването, а на пистата. Така че да стартираме двигателите.
Сред несравнимите вълшебства на всеки компактен „хот хеч” е усещането за младост, което те връхлита в момента, в който седнеш зад волана. Човек се изпълва с романтичен наивитет, спокоред който най-важното нещо в живота е следващият завой. В момента на пазара няма по-добър пример за подобен автомобил от i30 N, който се хвърля в завоите самоотвержено, вкопчен в идеалната линия с предните си колела. Задният мост ги следва послушно, но при смяна на натоварването започва да наднича любопитно напред. Електрическият сервомотор на много директното (12,3 : 1) управление е разположен в кормилната кутия за постигане на по-бързи реакции и по-висока прецизност, благодарение на което водачът не пропуска нищо – нито точния момент за влизане в завоите, нито ситуациите, в които се налага контриране. Няма как да се пропусне и това, че въпреки модифицираната геометрия на предницата задвижването тегли здраво волана, както и лютата борба за сцепление, която колелата са принудени да водят въпреки съдействието на електронно управляваната блокировка на диференциала.
И ако комфортните възможности на окачването с адаптивни амортисьори се придържат буквално към позициите на „хардлайнерите”, бруталният двулитров турбомотор отива още по-далеч. Мимолетната начална турбопауза бива последвана от драматичен натиск още от ниските обороти, който бързо достига налягане от 1,2 бара, а жаждата за обороти не стихва под границата от 6000. Едва след това идва моментът за преминаване към следващата от шестте перфектно подредени предавки на забележителната с прецизността си транмисия.
При това положение е нормално човек да се запита какво повече би могла да предложи Supra? Ами – всичко. Само че по друг начин.
Голям спортист
Дивото, нетърпеливото и жадуващото внимание в i30 N липсва напълно от характера на Suprа. Може би защото просто не е необходимо. Supra не е спортна версия на автомобил, тя е спортен автомобил. Усеща се още в момента, в който седнете зад волана – дълбоко, центрирано, с перфектна опора за тялото. Разликите в поведението на пътя се усещат още по начина, по който японецът излиза от мястото за паркиране – усеща се задното предаване. Този фактор и уникално добрият теглови баланс са нещата, които оставят най-ярък отпечатък върху характера на Supra и правят разликата с i30 N наистина голяма – именно те, а не например обстоятелството, че въпреки дефицита от 17 к.с. при еднакво тегло ускорението на японския спортист е по-впечатляващо. Принос за това има и осемстепенната автоматична трансмисия с къси ниски и дълги високи предавки.
И ако част от чара на i30 N е в непрестанната несигурност на чия страна е той в схватката с изпълнените със завои отсечки, чарът на Supra определено е в хармонията, с която се движи – толокова леко, толкова меко, толкова директно. Предните колела сграбчват стабилно траекторията, а задните осигуряват плавен, но неумолим тласък, подкрепяни активно от задния диференциал, който има грижата тягата да се предава ефективно и без прекъсване в зависимост от ъгъла на отклонение на волана, момента на завъртане около вертикалната ос, оборотите на двигателя и позицията на педала на газта.
Всичко това е още една стъпка към постигането на перфектния, неутрален баланс, който постепенно и контролируемо прелива в леко презавиване при подаване на малко повече газ. Благодарение на Torque Vectoring функцията, в Supra липсва и микроскопична следа от тенденция към презавиване, а въпреки по-индиректното съотношение (15,1 : 1) управлението е още по-прецизно и с по-добра и полезна обратна информация за водача от това в i30 N. И разбира се – работата на кормилната уредба тук е напълно освободена от влиянието на задвижването. Съвкупността от тези качества помага на Supra да се справи по-динамично, по-неутрално и просто по-бързо от i30 N на тестовото трасе за проверка на поведението на пътя. Спортистът на Hyundai изисква повече борба от страна на пилота, тесните и бавни завои предизвикват шумно негодувание от страна на задвижващите колела, теглени по допирателната от тежката предница, а лекотата, с която Supra поддържа идеалната линия, остава недостижима за i30 N.
Утре започва от днес
Въпреки стегнатата си цялостна настройка, окачването на японеца с адаптивни амортисьори и два режима на работа успява да избегне напълно грубите сътресения, и в режим комфорт успява да осигури достатъчно мекота и удобство и за по-продължителни пътешествия. Supra спира по-брутално от i30 N, изразходва по-малко количество гориво в теста (8,7 срещу 9,5 л/100 км), а двулитровият турбомотор с електронно управляван wastegate клапан е по-спокоен и уравновесен въпреки по-високото принудително налягане. Заедно с брилянтната точност в работата на автоматичната трансмисия, силовият тракт на Supra достига степен на съвършенство, при която е трудно да прецениш кое харесваш повече – динамиката или хармонията.
Вероятно считате, че тук е мястото за едно леко „но”? Така е, но няма как да е леко, защото по цени на дребно в Германия Supra е по-скъпа от i30 N точно с 18 804 евро. Словом – осемнайсет хиляди осемстотин и четири евро! При това положение моделът на Hyundai определено печели това сравнение.
От друга страна това не може да свърши така, нали? Прави сте и затова ще съобщим една чудесна новина за всички почитатели на Supra – запомнете числото 2022. След две години спортистът на Toyota ще загуби достатъчно от стойността си, за да се купи на вторичния пазар на цената на нов i30 N Fastback днес. Остава въпросът дали Supra ще се представя все така геройски и след две години героична експлоатация, но да не ставаме дребнави…
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
1. HYUNDAI
Няма съмнение, че това е един от най-горещите компактни модели, но шансовете му срещу Supra са малки. Въпреки всичките си практични качества i30 N успява да вземе превес благодарение на много по-ниската си цена.
2. TOYOTA
Нашият нов герой на спортната сцена? Да, това е Supra. Още след първия завой ти става ясно, че всичките тези пари не са отишли на вятъра – поведението на пътя е грандиозно, Supra е бърза и ефективна и дори не чак толкова непрактична в ежедневието.
Teкст: Себастиан Ренц
Снимки: Дино Айзеле