Новото поколение на тази корава машина е станало още по-добро от своя предшественик
Макар да е сравнително слабо познат на територията на Европа, Isuzu всъщност е фирма, която не би следвало да се нуждае от представяне. Това е най-старият автомобилен производител в Империята на изгряващото слънце, както и най-големият производител на дизелови двигатели в света. Като цяло името на марката Isuzu в Европа се свързва повече с двигатели и професионални машини, отколкото с пикапи. Само че в редица някои други места по света, особено в Азия, нещата изглеждат по коренно различен начин. Например за пазарите в Югоизточна Азия Isuzu D-Max от десетилетия насам е абсолютен бестселър, като в определени държави дори заема челна позиция по продажби. След едно малко по-продължително запознанство с възможностите на този модел не е необходимо да притежавате особено задълбочени познания в областта на автомобилите, за да разберете, че нито успехите, нито имиджа му са плод на случайността. Просто защото D-Max е от онези автомобили, които са безкомпромисно добри в това, което правят. А най-новото му издание е станало по-добро от когато и да било.
Ново лице
Още външността на автомобила показва ясно, че той се намира в нова фаза от своето еволюционно развитие. Съвсем естествено, дългият над 5,20 метра пикап е запазил грубоватото си излъчване на добре обигран професионалист, но в стилистиката му са добавени напълно нови елементи, като вмомента автомобилът изглежда значително по-привлекателен отпреди. Новият D-Max не се свени да покаже малко мускули, което заедно с и без друго внушителните размери на каросерията и детайлите по нея има доста впечатляващо въздействие върху публиката.
Във вътрешността си автомобилът също се е цивилизовал значително и това става все по-осезаемо ако прекарате повече часове с автомобила. Седалките са удобни, местата за предмети са в изобилие, ергономията е отлична, оборудването за комфорт е напълно достатъчно за да осигури всички необходими в един съвременен автомобил удобства. Естествено, ако търсите разглезващ лукс, тук не е най-подходящото място, на което бихте открили подобно нещо, само че това изобщо не е и идеята на този тип автомобили. Изработката е солидна, което личи особено отчетливо по практическото отсъствие на каквито и да било нетипични шумове от каросерията при шофиране по неравна повърхност или пресечен терен.
Убедително задвижване
Колкото повече шофирате Isuzu D-Max, толкова по-трудно ще ви бъде да повярвате, че този тежащ около два тона и способен да превозва още близо 1,1 тона товар колос наистина се задвижва от двигател с обем… 1,9 литра. Особено на фона на актуалната ситуация около непрекъснато затягащите се официални норми за вредните емисии, които карат производителите на по-малките и средни агрегати непрекъснато да отнемат от динамичния потенциал на своите двигатели, само и само за да покрият изискваните лабораторни показатели, D-Max се усеща направо необикновено пъргав на фона на основната част от преките си пазарни опоненти. На хартия турбодизеловата машина разполага с приличните 164 конски сили мощност и 360 нютонметра в диапазона между 2000 и 2500 оборота в минута – на теория това е ОК, но в никакъв случай не и респектиращо. Напълно изненадващо обаче, в „живия живот” автомобилът се оказва почти толкова динамичен, колкото беше допреди няколко години предишното издание на Toyota Hilux с неговия тогавашен трилитров четирицилиндров двигател. Тягата е изключително уверена, а реакциите при подаване на газ идват без почти никакво закъснение. На всичко отгоре според досегашния опит на клиентите на автомобили с предишни версии на този агрегат, той се е доказал и като един от най-надеждните и дълговечни съвременни дизели въобще.
Разбира се, от шестстепенната автоматична трансмисия с хидравличен преобразувател на въртящия момент е абсурдно да се очаква спонтанност, сравнима с тази на динамичен SUV – както вече споменахме, говорим за автомобил с полезен товар 1,1 тона и възможност за теглена на три тона и половина прикачен товар, и въпреки това усещането от работата му е значително по-рафинирано и по-близко до леките автомобили, отколкото беше при автомата на предишното поколение на модела.
Пътното поведение е типично за тази категория – колкото по-натоварен е автомобилът, толкова по-сговорчива става ходовата част, управлението изисква малко повече концентрация, отколкото при модерен SUV, но в никакъв случай не е лишено от предвидимост и възможност за адекватен контрол от страна на водача. Все пак винаги трябва да имате едно на ум, че моделът има „класическа” система 4х4, при която двойното предаване не е пропоръчително да се използва върху асфалт или при по-високи скорости и служи единствено за справяне с наистина сериозни ситуации, а както всеки запознат поне малко с връзката между автомобилната техника и физичните закони знае, съчетанието от задно предаване, лека задна част на автомобила и висок център на тежестта не са точно гарант за спортно поведение в завоите. Което не променя и не омаловажава факта, че с малко по-обиграна ръка зад волана човек може съвсем спокойно да се придвижва с абсолютно съпоставимо с леките автомобили темпо на дълъг път, включително и по магистрала.
За успешно справяне с предизвикателства в трудни терени автомобилът разполага както с понижаващ режим на трансмисията, така и с механичен блокаж на задния диференциал и няколко полезни асистиращи технологии, подпомагащи и улесняващо придвижването по стръмни наклони. В комбинация с 24-сантиметровия клиренс, пригоденото за сериозна проходимост окачване и големите ъгли на атака на каросерията, D-Max обещава да премине успешно през места, откъдето почти никой друг сериен модел няма да може да ви преведе.
Остава въпросът с цените – моделът стартира от малко над 60 000 лева, а най-скъпата версия, каквато именно имахме възможността да изпробваме, се продава за малко под 80 000 лева с ДДС, тоест D-Max продължава да се причислява към сравнително достъпните предложения в сегмента си.
Текст: Божан Бошнаков
Снимки: Божан Бошнаков