Дали четири цилиндъра са достатъчни за автомобил от престижния сегмент?
Вече няколко десетилетия auto motor und sport съпровожда и отразява конкуренцията между BMW и Mercedes в горния сегмент на средния клас. В най-новото издание на южногерманския двубой базовите бензинови версии 520i и E 200 с леко хибридизирани четирицилиндрови турбомотори възнамеряват да покажат, че и с по-малки двигатели големите седани оправдават претенциите си за лидерство сред премиум моделите.
Дали BMW произвежда по-добри автомобили от Mercedes? Това беше въпросът при големия двубой в различни класове между утвърдените модели от Вюртемберг и устремените към върховете баварци в auto motor und sport бр. 20/1976. Част от него беше първата среща на BMW 520 и Mercedes 200. Тази моделна серия с трилъчна звезда се превръща в E-класа едва през 1993 г. с втория фейслифт на W 124. Днес класовата принадлежност е ясно дефинирана – както в моделния космос, така и на пазара.
Бърз Mercedes
Актуалната E-класа е модернизирана през 2020 г. В теста тя е в базова версия с двулитров четирицилиндров турбомотор със 197 к.с. и допълнение мек хибрид. Твърде малко? Все пак дори "малкият" 200 се справя със стандартния спринт за 7,8 секунди и достига максимална скорост от 240 км/ч.
BMW Серия 5 също получи своя „импулс на жизнения цикъл“ през 2020 г., неговият турбодвигател с аналогичен обем и 184 к.с. също е подпомаган при стартиране и ускоряване от 48-волтова система. Ако това беше брой 20/1976, тук щеше да има нещо за моторните предимства на четирицилиндровия агрегат на BMW, за неговия култивиран ход, за равномерното разгръщане на мощността от цели 115 к.с. и за стегнатото, спортно поведение на пътя. Днес задвижването на 520i също впечатлява с плавен ход и достатъчно мощност, за да ускорява уверено, макар и не съвсем бързо, петместния автомобил с тегло почти 1,7 тона.
Икономично BMW
Хибридната система помага за неусетно стартиране и леко подхранва кривата на въртящия момент в долната ѝ част. Серийният осемстепенен автоматик най-често превключва така ненатрапчиво и бързо, както сме свикнали да очакваме от него. Най-често? Когато пожелаете пълната мощност, предавките се задържат твърде дълго и двигателят остава без сили. Могат да се усетят незначителни сътресения при преход от фаза на движение без газ към фаза с натоварване. Други дисхармонии обаче няма.
Стари ценности?
Междувременно опционалните адаптивни амортисьори поемат неравностите с усет и ликвидират клатенето леко и бързо без ненужни движения. Спортен характер? Е, BMW не запалва наистина голяма динамична искра. Автомобилът завива отзивчиво с известна мекота, но скоро изпада в плавно недозавиване, от което можете да го извадите само с много газ. Управлението на задните колела нито насърчава чевръстото поведение, нито пък успява да намали диаметъра на завиване под нивото на Е-класата.
В замяна това асистентите за шофиране се държат убедително навсякъде – е, почти. Докато предупреждението за мъртвата зона, асистентът за спазване на лентата и темпоматът работят много надеждно, разпознаването на пътните знаци в теста си позволи някои несигурности. Благодарение на централния бутон за асистентите, при желание помощниците могат лесно да бъдат деактивирани. „Лесно“ е ключовата дума за цялото управление на функциите в „петицата“, което оставя страхотно впечатление с iDrive контролера, големия сензорен екран и интелигентното гласово управление. Структурата на менютата е логична, бутоните на волана са ясни и добре разположени. Почти не подлежащия на конфигуриране дисплей на контролните уреди с умерено четливи скали изобщо не се вписва в тази картина.
Връщаме се към шофирането: това, което страхотните амортисьори не могат да погасят, в крайна сметка се неутрализира от удобните кресла. Описанието трябва да се разбира буквално, защото, от една страна, седалките на BMW са сред по-меко тапицираните представители на гилдията си. От друга страна, благодарение на обширните възможности за настройване, включително регулиране на облегалката от две части, те могат лесно да се адаптират към всеки тип тяло.
Отзад също е приятно благодарение на голямата седалищна част и задоволителното оформяне на задната седалка. Единствено багажникът можеше да разполага с няколко допълнителни места за предмети. Също така хубаво е, че BMW си спестява експериментите с размера на резервоара и предлага само 68-литров. 520i вече се доставя серийно с голям сензорен екран с навигация, свързаност и пълна развлекателна програма, помощ при паркиране отпред и отзад и сгъваща се задна седалка от три части.
Сближаване на характерите
През 1976 г., както и днес, Mercedes предлага по-евтино входно ниво от BMW, но с по-високи разходи за оборудване. W 123 получава похвали преди всичко за комфорта на шофиране, обширното пространство и качеството. Точките на критика: донякъде муден двигател, недостатъчно спортен дух и не повече от посредствени динамични показатели. Фактът, че BMW и Mercedes са се сближили през годините, не се проявява само в чудесния комфорт и благородния вид на BMW. E 200 ускорява по-бързо и дори има леки предимства в тестовете за слалом и избягване на препятствие. Защо е така? Mercedes залага на гуми с различен размер, който на задния мост е 275 (!).
Дори и при сравнителното шофиране със зимни гуми с размер 245 на всички колела обаче E 200 се оказва поне наравно с модела на BMW. Тъй като кормилната уредба работи около централното положение много плавно и комфортно ориентирано, E 200 първоначално не показва голямо желание за завиване дори в режим Sport. Но ако го предизвикате, воланът му оказва приятно съпротивление и ви дава обратна информация. При това автомобилът дори недозавива малко по-малко от „петицата“. Режимът Sport Plus, от друга страна, изглежда излишен, защото прави опционалното въздушно окачване прекалено твърдо и с това усещането при шофиране започва да става неприятно грубо.
Mercedes: Добър комфорт, лошо управление на функциите
Mercedes се държи много по-разбираемо в режим Comfort, предлагайки превъзходен комфорт на окачването. Типична за пневматичните елементи е с един нюанс по-суровата реакция. След това обаче E-класата се люлее над къси и дълги неравности с такава контролирана непринуденост, че нямате друг избор, освен да бръкнете в чекмеджето с фрази и да извадите сравнението с летящо килимче.
Двигателят също се възприема като всичко друго, но не и флегматичен, работи с една степен по-тихо от мотора на BMW и се разбира добре с меката, не толкова бърза деветстепенна автоматична трансмисия. Системата MBUX освен това предлага много полезно гласово управление, но не може да се изравни напълно с командната система на BMW по отношение на ориентирането в менюто и управлението с плъзгане на пръсти по тъчпада.
Има отчетливо отнемане на точки заради волана с лошо реагиращи капацитивни бутони и плъзгачи, които затрудняват управлението на развлекателните функции и темпомата. Както при BMW, всички подпомагащи шофирането системи се представят убедително с изключение на разпознаването на пътните знаци, което интерпретира знаците за максимална височина на превозното средство като ограничения на скоростта.
Седалки с дълготраен ефект
Що се отнася до качеството на материалите, марката със звездата остава вярна на себе си: дърво с отворени пори, най-фина кожа, тактилни клик контролери – всичко изглежда изключително солидно и още малко по-първокласно, отколкото в BMW. Всички декоративни лайстни пасват идеално на своите съответствия във вратите. Опционалните стегнати мултиконтурни седалки са по-малко подобни на диван, отколкото в BMW, и напомнят за някой от онези изключително ергономични офис столове, чийто комфорт се научавате да цените едва след известно време.
В допълнение към масажа от седалките E-класата предлага, наред с други неща, автоматично настройване на седалката въз основа на въведени от вас данни за собствената ви височина. Позицията на седене, която се получава в резултат от регулиращите действия на системата обаче, сякаш идва от подразделението за камиони на Daimler, а част от органите за управление на седалката са скрити по сложен начин в менютата.
Решаващо в това сравнение е обстоятелството, че предлаганите по желание спирачки на Mercedes не дават никакъв шанс на „петицата“, която спира прилично, но не блестящо, и печелят за E-класата победата в теста – въпреки обичайно наглата ценова политика. Дори сгъващата се задна седалка не е серийна. Въпреки че двамата вечни съперници са станали по-близки по характер през годините след равенството от 1976 г., в момента Mercedes прави по-добрия автомобил.
Заключение
1. Mercedes E 200 (649 точки)
И днес, както някога, благороден, удобен и просторен. Благодарение на върховите спирачки и мотивацията за динамично шофиране излиза напред. Управлението на функциите (от волана) не е оптимално, много скъпи екстри.
2. BMW 520i (644 точки)
И днес, както някога, с динамичен и еластичен мотор. Без предимства по отношение на динамиката на пътя и с по-слаби спирачки, баварецът се класира на второ място – въпреки превъзходното управление на функциите.
Текст: Карл Новак
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт