Един изключително впечатляващ по всички параметри градски автомобил
Новото издание на Swift със сериозен устрем се завръща към класическите ценности на японския производител, чиято основна сила винаги е била в създаването на интелигентно направени малки автомобили. Нещо повече – при новият Swift понятието „малък автомобил“ следва да бъде интерпретирано по възможно най-положителния начин. На следващите редове ще се опитам да обясня защо смятам така.
Малък отвън, неочаквано голям отвътре
На първо място, в ерата на повсеместна акселерация в практически всички възможни автомобилни категории, новият Swift не достигнал до размери, характерни за по-горния клас. Даже напротив – дължината на каросерията е намалена с един сантиметър. За сметка на това междуосното разстояние е пораснало с два сантиметра, а широчината – с цели четири сантиметра. Приятна изненада номер две – подобно на Baleno и Ignis, Swift може да се похвали с удивително ниско на фона на конкуренцията собствено тегло, при това независимо от факта, че оборудването за безопасност е сред най-широкообхватните в класа.
Достатъчно е дори бегло да сте запознати с начина на мислене на типичния японски инженер, за да предположите до какво са довели изброените промени. Абсолютно вярно – Swift отново се е превърнал в един от онези мъници, които отвътре предлагат много повече, отколкото може да предположите по външността им. Мястото за пътниците и на двата реда е почти невероятно изобилно за автомобил с дължина едва 3,84 метра, като сериозен принос за това имат силно прибраното напред арматурно табло и почти вертикалните странични елементи на каросерията, съчетани с тънки кори на вратите. Седалките са неочаквано солидни, повече от прилично оразмерени и много удобни дори за по-дълги преходи. Материалите сами по себе си са сравнително семпли, но от друга страна – видимо устойчиви във времето. Изработката е радващо солидна, шумоизолацията също е на доста по-добро от очакваното ниво.
Екипировката на автомобила в средното ниво на изпълнение GL+ е оптимална от гледна точка на баланса между цена и очакваните в този клас удобства, а доплащането за върховото ниво GLX е сравнително голямо, но затова пък срещу парите си получавате пакет от опции, на който биха завидели и някои представители на по-горната категория – адаптивен темпомат с автоматично регулиране на дистанцията, асистент за автоматично аварийно спиране, асистент за наблюдение на мъртвата зона, навигационна система, LED светлини, автоматично управление на дългите светлини и какво ли още не. Позицията зад волана е много добре премислена от ергономична гледна точка и благодарение на големия обсег на регулиране на шофьорската седалка ще пасне на хора с почти всякакъв ръст. Благодарение на тесните колонки на покрива, специфичното разположение на челното стъкло и големите станични прозорци, обзорът във всички посоки е превъзходен.
Неподправено усещане за лекота
Всичко, изброено дотук, говори за добре свършена работа от страна на създателите на новия Swift. И наред с това създава високи очаквания по може би най-важния критерий за един малък автомобил – представянето му в градския трафик. Затова е време да завъртим ключа и да видим дали положителните емоции продължават и на пътя.
Още след първите изминати метри човек си припомня една може би не забравена, но все по-изопачавана поради определени тенденции в съвременното автомобилостроене истина – единственият сто процента ефективен начин да се постигне автентично усещане за лекота при шофиране е… да, правилно, автомобилът просто трябва да бъде лек. А Swft e почти толкова лек, колкото своите предшественици отпреди четвърт век. Именно поради тази причина се управлява буквално като детска играчка – във възможно най-положителния смисъл на понятието. Маневреността е направо фантастична, а компактните размери на каросерията позволяват максимално безболезнено маневриране и в най-тесните пространства. При това ходовата част и управлението са настроени по начин, който позволява откровено спортен маниер на шофиране в градския трафик.
И понеже стана дума за спортни усещания, няма как да не споменем впечатленията си от задвижването на автомобила, за което при изпробвания екземпляр отговаряше новият трицилиндров бензинов турбомотор на компанията с мощност 112 к.с. Това, че модерният агрегат е енергичен и пъргав, вече го знаем. Въпреки това обаче човек няма как да не остане приятно очарован от лекотата, с която разполагащата с максимален въртящ момент от 170 нютонметра машина се справя с малкото тегло на Swift – както ускорението, така и изненадващо солидната тяга още от около 1500 завъртания на коляновия вал в минута осигуряват наистина чудесна динамика във всекидневието. Освен това реакциите на мотора при подаване на газ са доста по-отзивчиви, отколкото предполагат конструктивните му особености. Петстепенната трансмисия позволява леко и точно превключване, а предавателните й числа са сполучливо подбрани спрямо характеристиките на еднолитровия мотор. След около тридневно интензивно шофиране в рамките на София и заобикалящите я околности, измереният разход на гориво отчете точно 5,8 литра на 100 километра. Доста респектиращо постижение за бензинов автомобил с подобни динамични показатели, откъдето и да се погледне.
Всъщност тридневното запознанство с този малък японски модел (между другото, новият Swift не само е конструиран, но и се произвежда в Империята на изгряващото слънце) ни върна по един приятно освежаващ начин към качествата, които правят един градски автомобил наистина добър. Защото при Suzuki Swift e един от все по-рядко срещаните представители на масовите серийни автомобили, които се намират от правилната (поне според критериите на автора на тези редове) страна на тънката червена линия, която стои между обещанията на производителите и маркетинговите щабове на компаниите, и реалността. Swift е чисто и просто един чудесно направен градски автомобил – малък отвън, широк и удобен отвътре, солидно изработен, с най-модерно оборудване, практичен, маневрен, чевръст, икономичен и не твърде скъп. Нито повече, нито по-малко. Без да залита към сегмента на безбройните дизайнерски кросоувър предложения на пазара. И без да се опитва да убеди някого, че голямото и тежкото всъщност са новото малко и леко. Поздравления, Suzuki!
Текст: Божан Бошнаков
Снимки: Мирослав Николов