Сравняваме Bentley Flying Spur, BMW M550i и Porsche Panamera GTS
BMW M550i xDrive, Porsche Panamera GTS и Bentley Flying Spur интерпретират своя дизайн на големи луксозни модели по три напълно различни начина: Съвсем класически, като бизнес център. Под маската на спортен автомобил. Като луксозен кръстосвач с мощен мотор. Звучи като логична последователност. Но въпреки това на пистата изживяваме една стопроцентова изненада.
Стартовият контрол може да бъде много добро средство, помагащо на спортните автомобили да ускоряват по-добре. Той дозира приплъзването по най-добрия възможен начин, за да може многото кончета да не карат колелата да пушат, а да се впуснат в галоп колкото е възможно по-бързо. В това сравнение тази функция е полезна и поради една друга причина. С помощта на стартовия контрол ние се доближаваме до духа на тестваните спортни седани.
Включваме режима Sport Plus, изключваме ESP, държим спирачката натисната с левия крак, а с десния натискаме докрай педала на газта. Електронната система увеличава оборотите на четирилитровия осемцилиндров турбомотор до малко под 5000 в минута. Голямото Porsche е готово да набере 100 км/ч за възможно най-краткото време. Отпускаме спирачката – отначало GTS ви удря в гърба като таран, така че при зацепването на съединителя зъбите ви почти изтракват, преди трансмисията с два съединителя почти веднага да удари чука на втората предавка. Тук на остават никакви съмнения относно начина, по който гледа на себе си тази лимузина – като на маскиран спортен автомобил, който за четири секунди се изстрелва до 100 км/ч.
Уют с мощна тяга
На практика моделът на BMW не отстъпва по нищо и що се отнася до имиджовия спринт, ускорява само с една десета по-бавно – но при това се държи съвсем различно. Първо, стартовият контрол го напряга предварително с не повече от 3000 об./мин. При потегляне добивате впечатление, че мощната „петица“ хваща здраво, като при здрависване преди бизнес среща, но не натиска прекалено силно. Водачът седи спокойно, никой не го удря и не го рита, докато V8 моторът се развихря отпред.
А в Bentley Flying Spur цилиндрите са с четири повече – във W12 конфигурация – и запращат британския благородник с възприеман само от външния свят грохот за 4,3 секунди до 100 км/ч. Малко отклонение: Отначало искахме да получим V8 варианта, но като алтернатива приехме и 12-цилиндровия, защото поради снажната фигура и високото тегло на автомобила не бихме могли да очакваме британецът да изпонамачка своите противници. Така поне при движението в права посока той има добри шансове да е наравно с тях.
За миг повече от 2,5 тона се устремяват напред като мощна вълна. Луксозният параход повдига предницата си, докато кожените седалки галят както седалището, така и притиснатия ви гръб. Oh Lord, извинете за израза, но тук яката тяга се сблъсква с превъзходния комфорт.
Водачът потъва като в кресло на луксозна приемна, посяга вляво между седалката и вратата, за да изключи функцията за масаж. Какво толкова ни пука за идеалния старт, когато сме обкръжени от толкова много лукс? Тук изобщо не ви интересуват последните една-две десети, понеже автомобилът владее уверено бързото ускоряване, но то не е основното му занимание. Което при това Bentley е да ви носи по пътищата като на трон, да ви кара да забравите за грижите и да отпуснете мускули. Неговото трикамерно въздушно окачване изтрива вълни и дупки от повърхността на пътя, без да ви отделя напълно от нея и от неравностите. Просто прекрасно.
900 Нм се стягат за бой
Такъв е още първият контакт с този автомобил. Разблокирвате го с дистанционния ключ и матричните LED фарове припламват с ефект на шлифовани кристали. Над радиаторната решетка се открива отвор, през който нагоре излиза „Летящото В“ с осветени крила. Внушителната предна част навежда на мисълта, че под нея работи голяма машина.
Шест литра работен обем. Максимален въртящ момент от 900 нютонметра между 1350 и 4500 оборота. 635 к.с. при 5000 завъртания на коляновия вал. Този Grand Tourer по всяко време е в състояние да скъси до неузнаваемост всяка права отсечка.
При 130 км/ч W12 моторът се вари в собствен сос без доловими за слуха в кабината признаци на живот. Когато се изнасяте в лявата лента, автомобилите пред вас освобождават пътя в страхопочитание. Десният ви крак натежава, Bentley рипва като убоден и сякаш плеснат отзад, се превръща в свръхбърз болид. Дори при 270 км/ч дългият 5,31 м и широк два метра луксозен седан не потрепва. Вместо това той лети по лявата лента, докато отпред все пак се появи някой друг. Иначе са възможни 333 км/ч.
Натискайки спирачката, разбира се, усещате отчетливо високото тегло от 2541 кг (напълно зареден). При 200 км/ч спирачният път възлиза на 157 м. С BMW разстоянието е малко над 142 м, при Porsche с керамични спирачни дискове – само 133,4 м. Което от своя страна много добре отразява ролите на участниците в това сравнение.
Многото килограми въздействат и върху напречната динамика, въпреки че стабилизирането срещу клатена (с помощта на 48-волтовата бордова електрическа мрежа) помага на Bentley с известно уравновесяване на каросерията. Затова по вкуса му са най-вече дългите широки завои, които може да преодолее с едно завъртане на волана и едно ускоряване. В този случай управляемите задни колела го стабилизират допълнително. А в други случаи има известна полза от това, че при ниски скорости те леко се отклоняват в противоположна посока. Колкото повече техника, толкова по-големи са размерите и теглото, с които му се налага да се бори. За пример могат да служат времената в слалома: Тук Bentley мъчително заобикаля пилоните с 63,3 км/ч, но друго не може и да се очаква. Все едно да играете баскетбол с медицинска топка.
По принцип този автомобил иска спокойно шофиране, иначе бързо започва да залита с предния си мост в завоите. Ако всичко е добре дозирано, се придържа към идеалната линия, за да изнесе леко навън задницата си на излизане от кривата. Малки намеси чрез спирачките откъм вътрешната страна водят до леко завъртане. 900-те нютонметра бързо се стягат за бой в хомогенна маса. В спортния режим не повече от 280 от тях се насочват към предния мост.
GTS атакува завоите
В Panamera не стои въпросът дали бихте предпочели да седите отпред вляво, или отзад вдясно. Flying Spur поема завоите, GTS ги атакува. Да, моделът на Porsche с тегло 2103 кг също е натрупал известни килограми. Само че никой не ги вижда, понеже каросерията ги прикрива като ластично бельо, формиращо добра фигура. Тук нищо не се клати, когато Panamera влиза в завоя подобно на прецизна машина. И нищо не се пързаля.
Предният мост държи колелата си на идеалната линия и сякаш не признава никакви граници. Тук границата на възможното определя задният мост, който не прилепва към асфалта като предния, а обича и да „потанцува“. Още след няколко завоя забелязвате към кой от двата моста проявява доста по-силни симпатии електронно управляемият ламелен съединител. И кой обсипва с целувки, тоест с въртящ момент. При бързите смени на посоката в слалома водачът трябва да внимава задницата да не поднесе прекалено силно. Ако всичко е наред, GTS профучава между пилоните за 9,37 секунди, тоест със скорост 69,2 км/ч.
На шосета със завои отклонението на задницата може чудесно да се дозира. Понеже мощността се разгръща с възхитителна линейност. А на състезателната писта двойното предаване е душевно близкият партньор, който ви помага да превземете с щурм 16-те завоя. Завъртате волана – и вече сте по средата на завоя. Подавате газ – и GTS намества задната си част, за да се устреми с максимално сцепление към следващия прав участък. При това блокировката на задния диференциал разпределя силите, докато селективните спирачни намеси за всяко колело създават допълнителен завиващ момент при задния мост.
Системата е част от "Porsche Dynamic Chassis Control Sport" – накратко PDCC Sport. Както подсказва името, електромеханични стабилизатори компенсират движенията на каросерията. Освен това от Porsche са снабдили тестовия автомобил и с управление на задния мост. А въздушното окачване, както и при Bentley, си е фабрично.
Чуват се гласове, според които всичката тази електроника на борда преви поведението на Panamera прекалено изкуствено. Но начинът, по който преодолява завоите, е направо нечуван за автомобил с толкова голямо тегло. Във всекидневието GTS може и да отпусне напрегнатите си мускули и просто да се носи по пътя. Комфортно и същевременно спортно. Но щом водачът завърти колелцето на волана в позиция "Sport" или "Sport Plus", GTS отново разкрива същността си на спортен автомобил. По време на спирането преди завоя осемстепенната трансмисия с два съединителя PDK превключва с голяма точност една или две степени надолу. Осемцилиндровият турбомотор изревава и припуква през четирите вградени в бронята ауспухови накрайника.
При набирането на обороти двигателят звучи по-глухо от V8 мотора на BMW. 620 нютонметра се форматират още от 1800 оборота, залавят се за работа и повишават скоростта на Panamera. От 100 км/ч автоматично се издига задното крило. Така всичко би трябвало да е наред, ще си помисли всеки. Но маркировката 200 бива достигната чак след 15,1 секунди. По този начин в сравнението Porsche е по-бавен с 1,1 секунди от BMW и с 1,3 секунди от Bentley. Така стигаме до един проблем, който тревожи духа на Panamera.
V8 моторът на BMW – просто грандиозен
Сам по себе си V8 турбоагрегатът на Porsche е един много добър мотор. Бърз в реакциите си, силен при разгръщането на мощността. В сравнението обаче той е принуден да отстъпи пред конкурентите си. Да оставим настрана Bentley. Ясно е, че 280 Нм въртящ момент и 155 к.с. в повече ще му помогнат да се откъсне пред Panamera, ако се движат само в права посока. Но пък с M550i автомобил като GTS следва да може да играе в една лига. Това означава, че подобна спортна машина трябва да разполага с над 500 к.с. Но тук те са „само“ 480, понеже в Цуфенхаузен предпочитат да поддържат респектираща дистанция с Turbo S (630 к.с.). Това изиграва съдбоносна роля при сблъсъка с BMW. Образно казано: Panamera става бяла като тебешир, когато види какви ги върши колегата ѝ от Мюнхен.
V8 битурбомоторът на M550i щурмува сърцата и ги завладява. Каква машина само! 50 км/ч, 1500 оборота, натискаме газта. Този мотор е като екшън героите, които, като ги събудиш в три през нощта, веднага скачат и започват да действат. Тук Panamera не успява да поддържа същото темпо. И причината не е само по-малката мощност
BMW тегли яко от ниски обороти, после събира 750 нютонметра в едно мощно дясно кроше и продължава така до около 6500 об./мин. Объркан свят: Най-спортният мотор не принадлежи на най-спортния автомобил.
Още когато отбиваме по второстепенно шосе със завои, разликите в двигателите започват ясно да се усещат. А на състезателната писта вече е съвсем очевидно – BMW се откъсва пред Porsche на всяка права. Само на Параболика печели цяла секунда. И понеже М-моделът също се движи с двойно предаване (с изцяло променлив баланс), стабилизация срещу клатене и управление на задния мост, Panamera не успява да компенсира загубите дори в многото завои. Така M550i приключва гонитбата на време за обиколка с 0,6 секунди преднина.
При сравнението прави впечатление че макар BMW да завива решително, предният му мост няма толкова силна захапка. Поради това е по-добре да дръпнете леко юздите при влизането в завоя. На изхода при подаване на газ двойното предаване обуславя неутрално до леко презавиващо поведение. Седанът се усуква по завоите – и създава добро настроение зад волана. Както впрочем и другите два модела от нашето трио де лукс.
Заключение
Опак свят: Panamera GTS се движи като спортен автомобил, но най-спортният мотор е достояние на M550i. Така на модела на Porsche му липсва решителният тласък. Не му достигат сили, каквито всъщност би могъл да притежава. Жалко, че в Цуфенхаузен не са му отпуснали 500 и повече конски сили. Представителят на BMW като цяло се усеща като по-дифузен, но все пак се справя със завоите умело. Истински първокласен седан. А Bentley със своя W12 поглъща като топъл хляб правите отсечки и ласкаво изглажда вълните по настилката. Истински оазис на благополучието.
Текст: Андреас Хаупт
Снимки: Росен Гарголов